През 1935 г., след многобройни експерименти, ученият Остин Чунг изобретява и произвежда първото в света топлообменно устройство, способно да филтрира замърсения въздух.
В средата на 20-ти век Германската организация по стандартизация (DIN) публикува ревизия на част II от DIN 1964, „Вентилация и климатизация: технически и хигиенни изисквания“. В Германия жилищните вентилационни системи са станали неразделна част от сградите.
През 1956 г. британското правителство приема за първи път Закона за чист въздух.
През 1958 г. Европа е пионер в концепцията за модерен свеж въздух на закрито и едновременно с това въвежда вентилатори с ниско-шум и високо-статично-налягане, подходящи за различни места. Тези вентилатори подобриха циркулацията на въздуха в помещенията и улесниха вентилацията чрез механично подаване на въздух.
През 1970 г. Съединените щати приеха Закона за чистия въздух, определяйки законови ограничения за нивата на всеки замърсител на въздуха.
През 1974 г. Франция въвежда системи за чист въздух; Обединеното кралство прие Закона за контрол на замърсяването на въздуха; и през същата година Китай произвежда първия си вентилационен вентилатор, представляващ ранен прототип на системи за чист въздух. През 70-те години на миналия век над 90% от новопостроените жилища в Испания са били оборудвани с централни вентилационни системи. През 1987 г. Китай обнародва „Кодекс за проектиране на отопление, вентилация и климатизация“. През 1989 г. Американското дружество за качество на въздуха (ASHRAE) разработи „Кодекс за вентилация на въздуха в помещенията“. От 1977 г. до 1999 г. продажбите на вентилационни системи в Обединеното кралство надхвърлят 75 милиона единици, като 97,81% от домакинствата са ги инсталирали [18]. През 1999 г. продажбите на вентилационни системи в Обединеното кралство достигнаха 75 милиона единици, като 97,81% от вътрешните среди са оборудвани с вентилационни системи. През 2000 г. Европейският съюз стандартизира жилищната вентилация. През 2003 г. Япония включи инсталирането на вентилационни системи в своите разпоредби, което ги направи стандартно оборудване в домовете; през същата година беше официално въведен първият национален стандарт на Китай, формулиран съвместно от Министерството на здравеопазването, Държавната администрация за опазване на околната среда и Държавната администрация за надзор на качеството, инспекция и карантина, „Стандарт за качество на въздуха на закрито“. През 2005 г. годишните продажби на системи за чист въздух в Съединените щати надхвърлиха 21 милиона единици.
През 2008 г. продажбите на системи за чист въздух в Япония достигнаха 15 милиона единици.
През 2014 г. китайската „Техническа спецификация за жилищни системи за чист въздух“ беше включена в националния план за развитие.
До 2017 г. степента на проникване на системите за свеж въздух в европейските и американските домакинства е достигнала 96,56%.
През 2018 г. първият национален стандарт на Китай за системи за чист въздух, „Устройства за пречистване на въздуха за вентилационни системи“, беше официално одобрен и внедрен.
